Възпитание на дете със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност- възможно ли е?

Отглеждането и възпитанието на деца със СДВХ не е лишено от предизвикателства. Проблемите с поведението – от забравяне да се върши домакинска работа до открито неподчинение – могат да бъдат разочароващи за родителите, както и ниското самочувствие, трудното намиране на приятели и емоционалните възходи и падения, които са характерни за СДВХ.

За да помогнат на децата си да се ориентират в свят, който невинаги е приятелски настроен към хората със забавено развитие или психични проблеми, родителите трябва да се застъпват силно за нуждите на децата си – особено в класната стая – да ги насърчават да преследват своите страсти и да се уверят, че детето им се чувства обичано, подкрепяно и сигурно. Откритият разговор за СДВХ и търсенето на лечение, ако е необходимо, може да даде на детето инструментите, от които се нуждае, за да стане самостоятелен защитник, когато порасне.

Защо детето със СДВХ е толкова непокорно?

Предизвикателното поведение често се свързва със СДВХ, особено при деца, чиито симптоми са предимно хиперактивни. Импулсивността може да доведе до безразсъдно или привидно агресивно поведение, а емоционалната дисрегулация и неспособността за овладяване на гнева могат да бъдат друга основна причина за непокорство.

В някои случаи децата със СДВХ могат да бъдат диагностицирани и като опозиционно предизвикателно разстройство – състояние, което се характеризира с устойчив модел на негативно, антагонистично поведение. Строгото дисциплиниране рядко дава резултат при тези деца; вместо това експертите най-често препоръчват стратегии, свързани със състрадание и изграждане на умения.

Кое е най-ефективното дисциплиниране на дете със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност?

Децата със СДВХ имат полза от справедливо и последователно дисциплиниране.

Експертите препоръчват подход, който се фокусира върху поставянето на ясни очаквания, прилагането на естествени последици – като се уверите, че последиците се прилагат последователно – и похвалите за положителното поведение.

Също така е добре да избягвате да наказвате децата за поведение, което не зависи от тях, и да обсъждате проблемното поведение с тях, за да разберете по-добре тяхната мотивация. Поведението, което изглежда предизвикателно, всъщност може да се дължи на неудовлетвореност или безпокойство; преодоляването на чувствата, които се крият зад това поведение, вероятно ще помогне за намаляване на изблиците в бъдеще.

Ще помогнат ли наградите да променят поведението на детето?

Използването на формални системи за награждаване – като например таблици със стикери – за мотивиране на детето да се държи добре, има своите плюсове и минуси. От една страна, много родители са установили, че таблиците със стикери или други системи за награждаване помагат на детето им да намали проблемното си поведение; това е особено вероятно, когато целите на таблицата със стикери са постижими, конкретни и измерими в краткосрочен план.

От друга страна, някои родители се притесняват, че използването на награди за насърчаване на доброто поведение прилича на подкупване, а някои са установили, че това възпитава у децата негативна нагласа „какво имам от това“. Дали да се използва таблица със стикери или друга формална система за награждаване е лично решение; други, по-малко структурирани награди – като например изненадваща разходка след седмица на добро поведение или няколко думи на искрена похвала – могат да бъдат достатъчни, за да мотивират децата, без да намаляват вътрешната им мотивация да се държат подходящо.

Какво може да направим, за да помогнем за повишаване на самочувствието на детето?

Родителите могат да спомогнат за повишаване на самочувствието, като отправят истински похвали, когато детето успее; полезно е също така да го насърчават да преследва интересите си, за да открие областите, в които се отличава. Например дете, което обича да рисува, може да стане талантлив художник, а дете, което обича да готви, може да почувства, че увереността му нараства, когато се научи да усвоява по-сложни рецепти.

Пристрастено ли е детето със СДВХ към видеоигрите?

Въпреки че експертите продължават да спорят дали прекомерната употреба на видеоигри наистина може да се счита за „пристрастяване“, не може да се отрече, че много деца със СДВХ проявяват проблемно поведение, когато става въпрос за видеоигри. Видеоигрите са проектирани така, че да бъдат увлекателни и да осигуряват незабавни награди; децата със СДВХ могат да се съсредоточат върху тях – дори до степен, в която привидно забравят за околния свят – и могат да бъдат по-склонни да станат раздразнителни или ядосани, когато им се каже да спрат да играят.

Някои деца може да предпочитат видеоигрите пред други дейности, като спорт или работа в училище, особено ако това са области, в които изпитват затруднения. Ако детето ви играе видеоигри с часове всеки ден, не проявява интерес към други дейности или се ядосва или става неутешимо, когато му бъдат поставени ограничения, вероятно е развило проблемна връзка с игрите, която трябва да бъде преодоляна.

Как да помогнем на детето със СДВХ да заспи?

Според някои изследвания до 70% от децата със СДВХ имат клинични нарушения на съня – включително трудности при заспиване, често събуждане през нощта или твърде ранно събуждане сутрин. Децата могат също така да се противопоставят на лягането, да станат предизвикателни или разстроени по време на сън.

За да се противопоставят на проблемите със съня, родителите трябва да въведат последователен режим за лягане и да създадат успокояваща среда за сън с минимално разсейване. Те трябва да се уверят, че детето им прави редовни физически упражнения и се храни здравословно, тъй като и двете могат значително да подобрят съня. Ако проблемите със съня са сериозни, родителите могат да опитат да добавят мелатонин. Имайте предвид, че стимулиращите лекарства могат да нарушат съня, особено ако дозата се приема по-късно през деня; ако подозирате, че това може да е причината за лошия сън на детето ви, посъветвайте се с лекаря си за намаляване на дозата или промяна на схемата на прием.

Това са само малка част от препоръките на експерти за възпитание на навици при деца с СДВХ.

Навиците и уменията за регулиране на емоциите и поведението не се изграждат бързо, а изикват ежедневна намеса и подкрепа от страна на родителите. Всяко дете е различно и подходът трябва да е индивидуален- може да изпробвате различни техники и да наблюдавате кои от тях ще доведат до положителен резултат.