Какво се случва в мозъка при паник атака?

Пациентите с паническо разстройство изпитват повтарящи се състояния на масивна тревожност без разпознаваем причинител. Те често са придружени от сърцебиене, задух и гадене.

Заболяването се среща при един до четири процента от населението, като началото на заболяването обикновено е между 20 и 40 -годишна възраст.

В допълнение към симптомите на паническо разстройство, често се добавят реакции на избягване като агорафобия – страх от открити пространства – с поведение на отнемане и депресивни реакции. В крайни случаи пациентите вече не могат да напускат дома си.

Мозъка и паник атаките

Ако изпитваме емоции като гняв, радост или страх, амигдалата става по -активна – чувственият център на мозъка. Този регион изглежда свръхчувствителен при пациенти с тревожни разстройства. Невроните на амигдалата се задействат особено силно по време на пристъп на паника.

При пациенти е стимулирана кортикалната активност чрез многократна транскраниална магнитна стимулация.

Бобина, прикрепена към черепа, използва електромагнитни импулси, за да стимулира определени области на мозъка. Лечението намалява симптомите на тревожност.

По- късно се изследва дали пациентите могат да преодолеят страховете си по -бързо, ако получат магнитна стимулация в допълнение към поведенческата терапия.

В заключение може да кажем, че паническото разстройство е коварно и все още не се знае откъде произлиза. За лечението му и неговото намаляване се препоръчва когнитивно- поведенческата терапия и промяна в начина ни на живот.

Източници

https://www.spektrum.de/frage/wie-entsteht-eine-panikattacke/1287374