Блог за психология и нещата от живота

Привързаност и развитие

Възникване и изграждане на привързаност

Привързаността се появява още в ранна детска възраст. Тя е връзката, която сме изградили с най-важните за нас хора, тези които са ни дарявали с грижа, любов и подкрепа.

Още Зигмунд Фройд говори за възникването на привързаността между майката и детето. Той я свързва със задоволяването на оралните и емоционалните потребности на детето, когато майката кърми своето бебе. Фройд смята, че майката има „уникално, непреходно значение в продължение на целия живот и е най-голям значим обект на любов и прототип на всички последващи любовни отношения“. Анна Фройд, която също е привърженички на психоаналитичната школа смята, че привързаността възниква в резултат от влиянието на ухажващото поведение на майката към душевния живот на детето.

Правени са много изследвания във връзка с изграждането на привързаност.

Например Даниел Стърн провежда много изследвания, за да илюстрира връзката между майката и детето. Той вижда, че тримесечните бебета използват типа поведение „лице в лице“, което използват и възрастните. Бебетата привличали погледа на майката и поглеждали настрани. След това поглеждали отново, поддържали погледа и пак го прекратявали. Това показва, че бебетата са в постоянна интеракция с майката.

Друг интересен експеримент е на д-р Троник, наречен “still face” или „замръзнало лице“. Той показва, че бебетата реагират на емоциите и на външните стимули от средата. По време на експеримента майката сяда пред детето и започва по различен начин да комуникира с него. Детето посочва различни точки от стаята и майката се опитва да му отговаря. След това от нея се изисква да не отговаря по никакъв начин на детето. Когато детето вижда реакцията на майка си, то става неспокойно, опитва различни неща, за да привлече отново нейното внимание.

В този пример се вижда как детето става нервно, неспокойно, то не знае какво се случва, защо майка му е спряла да му обръща внимание.

Най- известната теория за привързаността е етологичната теория. Според нея емоционалната връзка на новороденото с грижещия се за него е изградена през еволюцията реакция, подпомагаща оцеляването.

Един от нейните привърженици е Джон Боулби. Той се позовава на много изследвания като например тези на Конрад Лоренц и представеното от него явление „импринтинг“. Лоренц наблюдава малките пиленца, които извършват и копират поведението на майка си. Друг важен експеримент, на който Боулби се позовава е този на Хари Харлоу. Харлоу изучава поведението на малки маймунки, отглеждани от два типа „майка заместител“- едната е направена от тел, а другата е топла и мека. Малките не се привързват към майката от тел, която ги храни, а към топлата. Когато маймунката се чувства изплашена тя се сгушва в меката майка. Така той доказва, че за малките е важно не да се задоволяват базовите им потребности, ами да получават топлина и уют.

Привързаността се развива в четири фази според Боулби:

  1. Фаза на повторната привързаност / от раждането до шестата седмица/. Вродените сигнали като усмихване, хващане, плач помагат на новороденото да осъществи контакт с възрастния.
  2. Фаза на изграждане на привързаността /шестата седмица до 6-8 месеца/. Тук те реагират различно на познат и непознат човек.
  3. Ясна фаза на привързаност /6-8 месеца до 18 месеца- 2 години/. Бебетата показват тревожност от раздяла- разстройват се, когато възрастният напусне стаята.
  4. Формиране на взаимна връзка /18 месеца-2 години/. Езикът позволява на децата да разбират някои от факторите, които влияят върху идването и напускането на родителя.

Видове привързаност

Привързаността се разделя на няколко вида. За оценка на привързаността Ейнсуърт проектира експеримента „Непозната ситуация“. Той се състои от осем къси епизода, в които се осъществяват кратки раздели и събирания между родителите и децата. Наблюдават се реакциите на децата и се разграничават няколко типа привързаност: сигурна, избягваща, амбивалентна и дезорганизирана привързаност.

  • Сигурна привързаност– децата използват родителя като сигурна база. Когато са разделени, може да плачат, но ако го направят, то е, защото родителят отсъства. Ейнсуърт описва децата с този тип привързаност по следния начин: „Бебето, което е надеждно привързано често показва определено недоволство, когато е поставено само или с непознат човек в непозната обстановка. Това недоволство може да се изрази във вид на дистрес, прекъсване на играта или изследване на обстановката, отказ при опит за успокояване от страна на непознат възрастен. Когато майката се завърне при бебето, то я посреща топло и иска да бъде близо до нея  или да има физически контакт с нея. В този случай бебето се успокоява и се завръща към играта си.“
  • Избягваща– при тази привързаност децата остават неоткликващи на родителя, когато той присъства.  Когато обаче си тръгне, децата не са стресирани и реагират на непознатия по същия начин като на родителя.
  • Съпротивляваща се /амбивалентна/ привързаност– когато родителят си тръгне, децата не са дистресирани, а при връщането му демонстрират гневно поведение като понякога удрят и бутат. Тези деца трудно се успокояват дори да са вдигнати на ръце.
  • Дезорганизирана привързаност– при повторно събиране на тези новородени те демонстрират объркано поведение, Те може да глегат встрани и подхождат към него с плосък или потиснат афект.

Как детето преживява една раздяла

Разрушаването на връзката с майката може да има тежки последици за детето. Боулби допуска една стадийност в развитието на раздялата. Тези преживявания на раздяла се появяват след шестия месец и преминават през 3 етапа:

  • Първи стадий- това е протестът. През този стадий детето плаче, изпитва ярост, това е вид призив към майката да се върне.
  • Втори стадий-отчаяние. Тук настъпва отчаяние, безнадеждност, отпадналост. Детето се отдръпва от света, затваря се в себе си, настъпва депресия и се прекратява активността.
  • Трети стадий- отчуждаване. Ако няма промяна, настъпва състояние на отчужденост и това е трудно преодолимо, причинява тежки психически увреди в по- късния живот.

В преживяването на раздялата се откриват две основни емоционални състояния- тревожност и гняв. Чувството на тревожност е дълбоко преживяване, свързана със загубата на връзката с майката. Фройд обяснява страха от раздяла, който детето изпитва при заплаха от реална загуба на майката или въображаема такава, предполагайки, че кърмачето започва да изпитва тревога, ако си представи, че майката отсъства и не може да задоволи потребностите на детето. Тази тревожност се характеризира с няколко неща: тя е първично преживяване, най- ранните форми са свързани със загубата на майчината любов и причината за тревожността се крие в безпомощността, породена от разрушаването на връзките с другите.

 Другата емоция, която детето изпитва това е гневът. Тази емоция може да се изрази в нежеланието на детето да поддържа визуален контакт с майката. Боулби смята, че гневът е стремеж за възстановяване на връзката с майката.

За да докаже своята теория Боулби използва много изследвания, правени във връзка с раздялата.

Джеймс и Джойс Робъртсън провели някои интересни изследвания с деца на възраст 18 и 36 месеца, които били разделени със своите родители, тъй като те постъпвали в болница. По време на раздялата у децата се наблюдавал протест, плач, гняв. След няколко седмици те ставали тихи, с малко плач. Накрая се виждало, че те изпитват безразличие и отчужденост.

Боулби  прави изследване с 44 човека с отклоняващо се поведение. Той установява,че 17 от тях са били разделени от майките си в периода между шестия месец и петата година. Те изпитвали потребност към неспазване на нормите. Боулби нарича този синдром „афективна психопатия“. Той отделя няколко последици от разкъсването на връзката с майката:

  • Възможно девиантно поведение
  • Тревожност и гняв
  • Емоционални разстройства
  • Несигурност по отношение на другите
  • Апатичност, която може да се развие в депресия и други

Раздялата с майката в ранна детска възраст води до тежки психически и физически промени, които трудно биха се преодолели.