Селективен мутизъм

Какво е селективен мутизъм? Селективният мутизъм е състояние, при което човек може да говори в определени ситуации, докато в други не може. Например дете с това състояние може да говори вкъщи, но не и в училище или около непознати. При децата, например, това състояние често се проявява за първи път, когато започнат да посещават училище или друг тип публични изяви за първи път. Такива ситуации са посещенията на детска градина, църква, игри с други деца.

Когато хората със селективен мутизъм са в ситуация, при която им е трудно да говорят, те прибягват до други форми на комуникация. Това са: шепнене; писане; правене на жестове като сочене. Комуникацията в повечето случаи е невербална и хората, които обгрижват такива деца, изпитват трудности да разберат нуждите и желанията им.

Селективният мутизъм не е резултат от непокорство или неподчинение. Вместо това хората с това състояние се чувстват неспособни да говорят поради сериозна тревожност и срамежливост. Те може да се страхуват от това другите да ги съдят, да им се подиграват или да ги игнорират.

Това състояние няма един причинител. Вместо това множество фактори може да доведат до това някой да го развие. Тези фактори включват:

• Значителни преходи – Отиването на училище може да предизвика тревожност у децата. Това е особено вярно, ако те са имали малко възможности за социализиране преди това или ако те трябва да учат втори език като основен. Децата с два основни езика често присъстват в проучванията за селективен мутизъм, което предполага, че тревожност по отношение на комуникацията може да подбуди това състояние.
• Домашната среда – Децата, които наблюдават поведение на тревожност и отбягване вкъщи може да се научат да се държат по този начин. Това може да доведе до това те да избягват ситуации, които ги изнервят, като например социалните такива. Това отбягване от своя страна може да подсили страха от говорене.
• Генетични – Селективният мутизъм обичайно се наблюдава в семейството и изследователи са изолирали поне един ген, който изглежда увеличава шансовете за развитието на това състояние.
• Други състояния на тревожност – Наличието на други състояния на тревожност може да играят роля при развитието на селективен мутизъм. Някои примери включват тревожност от разделяне, социална тревожност и обсесивно-компулсивното разстройство.

Какво може да направим, за да подобрим тревожността на детето в училищна среда:

• На първо място е важно да разговаряме с учителите, които преподават на конкретното дете и да съберем важна информация, касаеща общуването, поведението, семейната среда. Важно е да имаме подкрепа от учителя, защото той играе важна роля в процеса.
• Следващата стъпка, която се предприема е да насрочим среща с родителите за изясняване на проблемното поведение. Тук на тази стъпка е важно да извършим анамнеза за детето.
• Предлага се детето да посещава психолог и/или логопед в училището. Важно е родителите да се почувстват подкрепени и  да се съгласят да се работи с детето.