Спонтанният смях е очевиден

Грегъри Брайънт и колегите му провеждат изследване, в което участват 900 изследвани лица. На лицата са пуснати звукови записи на хора, които се смеят. 

Нямало значение откъде идвали слушателите- те имали усет кои от тях са истински, кои изкуствени. Например, участниците от Саоа и Зулу от Южна Африка правилно идентифицират по-малко спонтанен смях, отколкото субекти от Япония и Корея. Последните отбелязват най-добър резултат с повече от 70 процента.

При спонтанен смях, например, се появяват по-високи и по-променливи звуци, които изведнъж излизат от въпросното лице и звучат  по „животински“ . Преднамереният смях, от друга страна, се планира като акт на реч в мозъка и просто имитира истинския смях.