„Gaming Disorder“

Има различни видове пристрастяване, но едно от тях, отнасящо се към голяма част от младежите е пристрастяването към компютрите и най-вече към видео игрите. Официалното име на заболяването става ясно от заглавието: „Gaming Disorder”. Счита се, че заболяването се развива най-често при младежи, но голям процент от засегнатите са възрастни.

Доктор Уолш от National Institute on Media and the Family дава следното определение за зависимост от компютърни игри:

„…когато времето прекарано пред компютъра в играене на игри достигне точка, при която се застрашават взаимоотношенията със семейството и социалните връзки или се разрушава животът на детето в училище или на работа, можем да говорим, че индивидът е навлязъл в цикъл на зависимост. Както при другите зависимости, видео играта заменя приятелите и семейството като източник на емоции за индивида. За да се чувства добре, зависимият прекарва все повече време играейки. Времето далеч от компютъра води до липса на добро настроение и затваряне в себе си.” (Walsh 2005).

Изследвания

Пристрастените към компютърните игри показват подобни симптоми както тези към дрога.

Края на 1990 учените започват да се занимават с изследването на това заболяване.

Едно изследване през 2017 от Джон Сандерс показва, че 15 % от  младежите страдат от пристрастяване към компютърни игри- наблюдава се най-често в Азиатските страни.

Кога се развива заболяването?

Всичко започва още от пубертета, възраст, изпълнена с много промени, бих казала една от най-трудните в живота на човек. На фона се появява агресията и вместо човек да се пребори с нея по адекватен начин, решава да се скрие и избяга от проблема. Една крехка възраст, в която младежите трябва да намерят себе си, да получават внимание и подкрепа от страна на родителите, но ако това липсва, те се опитват да си го добавят отнякъде и най-лесният път е виртуалният. Децата забравят неприятните ситуации и емоции, отлагат незаинтересованите дейности.

Какво се наблюдава?

Според ICD-11 хората са пристрастени, когато не могат да контролират продължителността, интензитета и честотата на консумацията.

Учените откриват, че при пристрастените към компютърните игри се наблюдават структурни и функционални промени в различни области на мозъка, които са типични и при хората, зависими от дрога.

При много хора пристрастяването към видео игрите върви с други психични заболявания като страхова невроза, депресия и други.

Наблюдават се също така промени в социалния живот- контактите в реалния свят се загубват и много от зависимите губят своя кръг от приятели.

 Интервю с доктор Жан Диерис- Хирхе- психотерапевт

Господин Диерис-Хирхе много от юношите в Германия играят видео игри през свободното си време. Защо някои стават пристрастени към тях?

При появата на зависимост са важни няколко фактора, например неблагоприятните случки. Понякога засегнатите могат да се отнасят зле с проблемите и конфликтите, имат недостатъчно социални умения. Социалните проблеми играят важна роля-това може да е раздялата на родителите или проявяване на агресия към тях. Липсата на близък човек от страна на родител или приятел се счита за рисков фактор.

Мозъкът на проявяващите зависимост към видео игри показва подобни модели като този на зависимите към дрога. Има ли значителни разлики с пристрастяванията към субстанции?

При алкохолно пристрастяване последиците са значително много. Съзнанието се променя, работоспособността намалява. При пристрастените към игри това не е така. Играчите са значително успешни в играта въпреки ограниченото време.

Как протича една терапия?

Лечението се състои от много елементи, които го изграждат. В началото е нужда мотивацията на пациента да иска да промени нещо. Това е централна точка, тъй като психотерапията означава активна промяна. Следващата стъпка е да се разработят стратегии с помощта на които моделите могат да бъдат разпознати и променени в ежедневието. Ние се опитваме да намерим алтернативни решения. Също така тренираме социалните умения на пациента и го мотивираме да прави истински човешки контакти, нови активности и стари хобита.

Как протича една терапевтична среща?

Ние предлагаме групова психотерапия, която се провежда веднъж седмично. Всеки участник говори за своите цел. За пациента е ново преживяване да седи и говори  с десет човека около 2 часа. Един път в седмицата има домашна работа да се спортува. Ние се опитваме да потопим хората отново в аналоговия свят.

Колко продължава терапията?

Мотивираните пациенти около 1 година, понякога по-дълго. Това са около 25 до 40 терапевтични срещи.

Заключение

Едно е ясно- ние живеем в технологично общество, в което вече е нормално децата да ползват от ранна възраст всякакъв вид технологии. Това има, както позитивни последици, така и доста негативни. Смятам, че пристрастяването към интернет е все по-развиващ се феномен, който изисква изследвания и наблюдения от ранна детска възраст.

Използвана литература: списание “Gehirn und Geist”