Методът на кенгуруто

Методът на кенгуруто идва от колумбийския детски лекар Едгар Рей Санабриа във Богота, който го е изпробвал през 1978 в института.

Идеята идва разбира се от кенгуруто, което носи своето новородено в себе си и то получава не само топлина, но и храна.

Първоначално методът е бил използван при по-бедните семейства, които не са можели да си позволят да плащат за други грижи, но във времето все повече болници приемат ползите му, както за бебето, така и от финансова гледна точка.

Защо методът е ефективен?

Връзката между майката и новороденото е огромна. Тя дава топлина, уют, храна и е много важно непосредствено след раждането да не се отделя детето, както е при кувиозите. Бебето трябва да е в постоянна връзка с майка си, доказано е, че майката трябва да го обгрижва като му говори, гали и го държи в себе си.

Чрез метода се намалява смъртността на новородени бебета с 33 процента. Световната здравна организация WHO споделя, че чрез метода на кенгуруто годишно спасяват 450 000 животи.

Изследванията сочат, че едно бебе, отгледано с този метод, изгражда по-стабилна връзка със своите родители, сърдечният ритъм се нормализира по-рано, новороденото е по-спокойно и спи по-добре. Също така майките страдат по-малко от следродилна депресия.

Интересни факти

• По метода на кенгуруто недоносените бебета имат непрекъснат контакт с майката или бащата.
• Според проучване от 2016 децата, на които е прилаган метода, на възраст от 20 години притежават по-високо IQ.
• При метода цялостното развитие на бебето се ускорява.
• Носенето на бебето плътно до гърдите позволява на мозъка на бебето да продължи изграждането на нови нервни синапси след раждането.