Изследване „нагласите към доброволчество“

Целта на изследването е да се проучи мотивацията за доброволчество и дали тези мотиви са различни между хора, които в миналото или сега са доброволци и такива, които никога не са се включвали в доброволческа дейност.

Задачи

• Кой е водещият мотив за извършване на доброволческа дейност при две групи-едната група са доброволци, а другата не.
• Да се установи има ли разлика в мотивите за доброволчески труд между доброволци и не доброволци.

Пояснения

За определяне на мотивите за доброволчески труд аз използвах два теста, които не са стандартизирани за България- единият е Volunteer Functions inventory /VFI/, при който мотивите за доброволчество са шест:  защитен мотив, ценности, кариера, обществени фактори, разбиране и подобрение.

Според теста факторите се дефинират:

• защитен мотив- преодоляване на негативните чувства и избягване на лични проблеми
• ценности- възможности, които изискват действия, свързани с алтруизма и хуманитарните грижи за другите
• кариера- да се  придобие професионално развитие
• обществени фактори- укрепване на социалните отношения
• разбиране- да се придобие опит и нови умения, които да използват в реални условия
• подобрение- начин да се помогне на Аза да расте и да се развива

Вторият тест, който приложих е Bales Volunteerism- activism scale. При него има 4 дименсии:

• чувство за ефективност- чувство, че човек може да направи разлика в решаването на социалните проблеми
• социалност или генерализъм- смисълът, че доброволчеството е нормална част от живота.
• идеализъм или философска ангажираност- чувство, че социалната справедливост е необходима
• факторът „да се чувстваш добре“- да се чувстваш възнаграден за доброволчеството

В изследването взеха участие 9 изследвани лица на възраст от 17 до 48 години, двама мъже и седем жени. Пет от тях са доброволци, а останалите 4 никога не са се включвали в доброволческа дейност.

Интерпретация на резултатите от първи тест Volunteer Functions inventory /VFI/

Диаграма на резултатите от първи тест при изследваните лица, които не са доброволци:

От получената диаграма става ясно, че резултатите при 6- те дименсии не са толкова значителни. Най- малък процент при тази група има защитния мотив, а най- голям с 21.2 % е мотивът „ценности“. На второ място след него с 19.4 % е мотивът „разбиране“, след него мотивът „кариера, четвърто място с 15.4 % се заема от два мотива: „подобрение“ и „обществени фактори“.

Диаграма на резултатите от първи тест при изследваните лица, които са доброволци:

При изследваните лица, които са доброволци най- голям процент има факторът „разбиране“. След това с 19,5 % е факторът „ценности“. С много малка разлика са факторите „подобрение“ и  „кариера“, после са „обществените фактори“ и на последно място е „защитният мотив“.

Интерпретация на резултатите от втори тест Bales Volunteerism- activism scale

Диаграма на резултатите от 2 тест при изследваните лица, които не са доброволци:

Най- висок процент при тази група изследвани лица заема факторът „общителност“, а най- нисък факторът „да се чувстваш добре“.

Диаграма на резултатите от 2 тест при изследваните лица, които са доброволци:

Както и при първата група и тук на първо място е факторът „общителност“, а на последно факторът „да се чувстваш добре“.

Резултати

Проекта „доброволчеството- фактор за реализация“, проведен от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ цели да провери доколко доброволческият труд оказва влияние върху развитието на определени качества у хората.

Според данните в него мотивациите за включване в доброволческа дейност може да са:

Занимание за „свободно време“:

• желание за принадлежност към общност
• желание за забавление
• възможност за пътуване

Път към професионална реализация:

• желанието да развиеш определени професионални умения
• желанието да практикуваш знания и умения и други

Кауза, отношение към нещо извън личностните потребности:

• граждански активизъм
• осмисляне на живота

Вътрешна личностна потребност да бъдем полезни:

• начин на живот

Второто проучване, което използвам за сравнение на резултатите е проведено от Националния алианс за работа с доброволци. Тук се сравняват мотивациите на хора, които полагат доброволен труд и такива, които нямат опит с доброволчество.

При хората с опит с доброволческия труд мотиваторите са четири: възможност за социални контакти, възможност за личностно и професионално развитие, усещане за полезност и значимост и възможност за интересни преживявания.

В проведеното от мен изследване най- висок резултат от първия проведен тест при групата от доброволци има факторът „разбиране“-да се придобие опит и нови умения, които да използват в реални условия. Това се припокрива с мотиватора за личностно и професионално развитие.

 При втория тест най -висок е резултатът „общителност“- чувството, че доброволчеството е нормална част от живота.  

Най-честият фактор, който влияе на мотивацията при хората без опит в доброволчеството е нуждата от помощ за определена група хора според изследването на Националния алианс. Някои от изследваните лица споделяли, че имат нужда от вътрешното усещане, че някой има нужда от помощ.

В проведеното от мен изследване при групата от хора, които не са доброволци най- висок резултат от първия тест има факторът „ценности“. Това са възможностите, които хората имат да изразят някакво алтруистично действие. Тук също се намира прилика в резултатите, защото алтруистичното поведение се свързва с чувството да си полезен за другите.

При втория тест изследваните лица без опит в доброволчеството показват същия резултат както при групата, която е от доброволци.

Като обобщение може да кажем, че има разлика в мотивите, които карат хората да извършват доброволен труд при сравнение на доброволци и не доброволци.