Паметта на спомените

Всеки от нас има един характерен спомен от детството, който помни най-ярко. Но защо толкова трудно изникват от нашия паметов склад?
Направени са много проучвания и аз ще спомена няколко от тях в тази статия.

Има три типа, отключващи спомени: думи, снимки и миризми. Използвайки тези три ключа към спомените, шведски научен екип конфронтира 93 човека в експеримент, чрез който се стига до извода, че предизвиканите от миризми спомени се оказват по-стари от тези, свързани със снимки. Това е така, защото миризмите активират амигдалата преди да се случи анализ на обекта, свързан с миризмата.

Изследванията на Пенфийлд

Пенфийлд е неврохирург от Университета в Монреал. Той провежда серия от експерименти, по време на които докосва темпоралния кортекс на мозъка на пациента със слаб електрически ток, предаван чрез галваничен елемент. Наблюденията му върху реакциите спрямо тези стимулации се натрупват в продължение на няколко години. При всеки един от случаите пациентът, който е с местна упойка, се намира в пълно съзнание при изследването на мозъчната кора и може да говори с Пенфийлд. Той стига до извода, че се записват не само миналите събития, но и чувствата, породени от тях.

Последователността на непреднамерените спомени е:
преживяване (спонтанно, непреднамерено чувство) и спомняне (съзнателно, доброволно мислене за миналото събитие, което е било преживяно).

Изследването по-долу показва начина, по който стимулациите провокират минали чувства.

Четиридесетгодишна жена съобщава, че когато една сутрин вървяла надолу по улицата, минавайки покрай музикалния магазин, чула музика, която предизвикала у нея неудържима меланхолия. Тя се почувствала обхваната от тъга, която не можела да проумее и чиято интензивност била „почти непоносима“. Нищо в съзнанието й не можело да обясни това. Когато пациентката била само на пет години, загубила майка си. Смъртта на майката предизвикала у нея тежка депресия, която продължила много дълго въпреки всички усилия на семейството да я накара „да се привърже“ към една леля, поела майчината роля.

Изникналите чувства могат да бъдат, както негативни така и приятни. Някаква миризма, звук или снимка дори предизвикват у нас някакво чувство, което не винаги може да си припомним.
Друг извод, който прави Пенфийлд от тези наблюдения, е, че мозъкът функционира като високочувствително записващо устройство, което запечатва всяко преживяване от раждането, а може би и преди него.

Закон на Рибо

Законът на Рибо гласи, че най-рано се загубват и най-късно се възстановяват най-новите спомени и обратно.

Използвана литература: „Аз съм добър, ти си добър“ Томас Харис